Златка Андонова, известна сред читателите под псевдонима Ал Тъна, сподели, че писането е нейният начин да организира мислите си и да напълни сърцето си. В интервю, проведено в Търговище, тя разказа за своето пътешествие в света на литературата, което започва в труден период от живота ѝ. В момента авторката има на сметката си четири книги и работи усилено по ново заглавие, което планира да издаде през следващата година.

Андонова не се смята за типичен автор, който е мечтал да пише от дете. Тя споделя, че интересът ѝ към литературата се е зародил в училище, благодарение на вдъхновяващата ѝ учителка Маргарита Иванова, която ѝ е помогнала да развие умението да мисли критично. „Дали аз намерих думите или те мен откриха – не мога да кажа, но те ми помогнаха да преодолея трудностите и да открия себе си отново“, споделя Златка.

Десет години след началото на писателската си кариера, тя вече е създала роман и три тематични сборника с разкази. Въпреки че писането е важно за нея, Андонова го описва като „начин на съществуване“. Тя сравнява писането с насладата от дълго следобедно кафе в дъждовен ден, което носи както сладост, така и горчивина. „Ако ароматът му ме спечели и вдъхнови, виж пък се родил някой образ“, казва тя.

Когато става въпрос за четене, Златка Андонова предпочита хубави книги, независимо от жанра. За нея, добрата книга не само води читателя по сюжетната линия, но и провокира размисли. „Мисълта е водещото при избора на ново четиво, защото подрежда и моите мисли, откривайки чуждите“, добавя тя. Сред любимите ѝ автори са класиците на българската литература, като Йордан Йовков и Елин Пелин, а също така е оптимистично настроена за новото поколение писатели.

Като учител, Златка наблюдава как децата реагират на добри книги. Тя е убедена, че когато са предизвикани от качествено четиво, децата проявяват интерес и започват да четат. „Стремя се да ги накарам да разбират какво четат и да мислят върху онова, което е стигнало до техните сърца“, казва тя.

Златка Андонова изразява своята благодарност към читателите и се радва на близките връзки, които изгражда с тях. В своето послание към любителите на литературата, тя напомня, че чудесата преди да бъдат описани в приказките, са били част от нашия живот. „Вселената ни дава знанието, ние трябва да хванем ключа, да намерим точната врата, да я отворим и да чародействаме. Имаме го. Свише ни е дадено, просто го забравяме понякога“, завършва тя.